Референтни параметри

Наличието на естествено срещаща се легионела във водата не зависи от фекално замърсяване. Легионела е естествена водна бактерия, намираща се в подземни води, извори, реки, езера, отпадъчни води, както и във влажна земя и седименти. Лесно се размножава в топла вода. Той е индикатор за хигиеничното работно състояние на инсталация за питейна вода. Легионела е един от най-важните причинители на инфекции в сгради, причинени от фактори на околната среда, особено болници, хотели, старчески домове и др. Предпочитаното местообитание е топла, застояла вода, напр. в тръби и резервоари за съхранение.

Възможни източници: джакузи, душове, зъболекарски апарати, фонтани, автомивки, отворени изпарителни охладителни системи със системи за охлаждаща вода.

При неблагоприятни условия концентрацията може да се увеличи до недопустимо ниво. Значително увеличение на Legionella обикновено се наблюдава само при температура на водата между 25 и 55°C.

Легионела обикновено навлиза в инсталацията за питейна вода на сграда с входящата вода, но в много ниски концентрации. При обичайните температури на входящата общинска вода (5-10°C), вероятността за намиране на значителен брой образуващи колонии единици е много ниска.

Значително увеличение в размножаването на P. aeruginosa показва, наред с други неща, възможни проблеми със стагнация в инсталацията за питейна вода. Pseudomonas се среща предимно само в студена вода и е отговорен главно за образуването на биофилми. P. aeruginosa може да остане в биофилмите на водоносни системи с години и може да причини системно замърсяване на инсталацията за питейна вода.

P. aeruginosa може да бъде открита и в новоположени тръбопроводи след външно замърсяване. Характеризира се с изключително ниски нужди от хранителни вещества и репродуктивна способност дори при температури под 15°C. По принцип всички води, включително питейната, могат да бъдат колонизирани студени. Pseudomonas aeruginosa или навлиза в домашна инсталационна система чрез линията за свързване на домашната услуга, или се въвежда по време на работа по инсталацията или в нова инсталация в резултат на замърсени компоненти или инструменти и работен материал.

Мъртвите зони и стагнацията в домашната инсталация насърчават размножаването.

Особено засегнати са тръбопроводните системи за студена вода, включително техните точки на източване. Замърсяването с Pseudomonas представлява най-проблемния тип микробно замърсяване в мрежите за студена вода и е показателен параметър за цялостното състояние на инсталацията за питейна вода. Ако P. aeruginosa бъде открита в питейна вода, трябва да се вземат мерки за минимизиране на риска. P. aeruginosa може да причини ушни инфекции, наред с други неща, и е от голямо значение като патоген на нозокомиални инфекции в болниците.

Ако се открият ентерококи, винаги трябва да се очаква появата на други фекални патогени. Поради високата им устойчивост, самото им откриване трябва да се разглежда като индикация за много по-ранно замърсяване.

Когато E. coli се открие самостоятелно или в комбинация с ентерококи, това е по-вероятно да е индикация за прясно замърсяване. Замърсяването на инсталациите за питейна вода с Е. coli или ентерококи възниква или чрез доставяне на замърсена вода от обществено/централно водоснабдяване за питейна вода (напр. дефектни захранващи линии, повреда от наводнение) през домашната обслужваща връзка или чрез забранена директна връзка на питейна вода водна инсталация със системи за непитейна вода (Европейски съюз: EN 1717), напр. в отоплителна вода, вода за гасене на пожари, технологична вода, покривна дренажна вода.

Друга възможност за заразяване с E. coli или ентерококи се дължи на нечиста работа (модификация, ремонт) по инсталацията за питейна вода.

Колиформните бактерии включват различни видове екологични и фекални бактерии. За разлика от E. coli и ентерококите, тяхното появяване в питейната вода не е задължително да има фекален произход, но може да бъде причинено и от неспецифично замърсяване на питейната вода (напр. проникване на мръсотия).

Появата на ниски концентрации не означава непременно външно проникване, тъй като внезапно увеличаване на скоростта на потока или обръщане на посоката на потока на питейната вода може да доведе до мобилизиране на колиформени бактерии от съществуващи отлагания или от биофилми. Увеличаване на колиформните бактерии в тръбопроводната система може да се очаква, ако се използват неподходящи тръбопроводни материали, които отделят хранителни вещества във водата, температурата на водата е над 20°C и/или преобладават анаеробни условия.

Много колиформни бактерии са сред задължителните или факултативни патогени, които могат да бъдат особено важни за имунокомпрометирани пациенти в медицински заведения. При някои основни заболявания инфекциите, причинени от колиформени бактерии (напр. Enterobacter и Klebsiella), могат да доведат до сериозни усложнения. Тъй като често е много трудно да се определят отделните родове бактерии, стойността за E. coli и колиформите обикновено се дава като общо число.

Clostridium perfringens е GRAM-положителна, неподвижна, пръчковидна, сулфит-редуцираща анаеробна бактерия. Той произвежда ендоспори с изключителна устойчивост на топлина, рН крайности, ултравиолетова светлина и процеси на дезинфекция като хлориране или озониране. Намира се в червата на хора и животни като част от нормалната чревна флора. Извън червата бактериите понякога могат да оцелеят много дълго време, предимно под формата на техните устойчиви спори (напр. в почва, прах и вода). Много високата устойчивост и устойчивост трябва да са индикация за наличието на подобни резистентни и устойчиви спори на фекално пренасяни паразити. Може да се използва и като индикатор за ефективността на дезинфекцията и физическото отстраняване на вируси и протозои.

Giardia е род анаеробни флагелирани протозойни паразити. Техният жизнен цикъл се редува между плуващ трофозоит и инфекциозна, устойчива киста. Симптомите на Giardia, които могат да започнат да се появяват 2 дни след заразяването, включват тежка диария, излишни газове, стомашни или коремни спазми, разстроен стомах и гадене. Произтичащата дехидратация и хранителна загуба може да изискват незабавно лечение. Типичната инфекция може да бъде лека, да изчезне без лечение и да продължи между 2-6 седмици.

Предаването от човек на човек представлява по-голямата част от инфекциите с Giardia и обикновено се свързва с лоша хигиена и санитарни условия. Giardia се намира на повърхността на земята, в почвата, в недостатъчно сготвени храни и вода, заедно с неправилно почистване на фекален материал от ръцете след работа със заразени изпражнения. Предаването по воден път се свързва с поглъщане на замърсена вода.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчват миене на ръцете и избягване на потенциално замърсена храна и нетретирана вода. Кипянето на подозрителна вода за една минута е най-сигурният метод да направите водата безопасна за пиене и да убиете болестотворни микроорганизми като Giardia lamblia, ако се съмнявате дали водата е заразена. Могат да се използват химически дезинфектанти или филтри.

Cryptosporidium е род апикомплексни паразитни алвеолати, които могат да причинят респираторно и стомашно-чревно заболяване, което включва предимно водниста диария със или без постоянна кашлица както при имунокомпетентни, така и при хора с имунен дефицит. Фазата на спорите на Cryptosporidium (ооциста) може да оцелее за дълги периоди извън гостоприемника. Освен това може да устои на много обикновени дезинфектанти, особено дезинфектанти на основата на хлор.

Много пречиствателни станции, които вземат сурова вода от реки, езера и резервоари за обществено производство на питейна вода, използват конвенционални технологии за филтриране. Директното филтриране, което обикновено се използва за третиране на вода с ниски нива на частици, включва коагулация и филтриране, но не и утаяване.

Cryptosporidium е силно устойчив на дезинфекция с хлор, но при достатъчно високи концентрации и време за контакт, инактивирането на Cryptosporidium ще настъпи при третиране с хлорен диоксид и озон. Като цяло необходимите нива на хлор изключват използването на дезинфекция с хлор като надежден метод за контрол на Cryptosporidium в питейната вода. Третирането с ултравиолетова светлина при относително ниски дози ще инактивира Cryptosporidium. Изследванията, финансирани от Water Research Foundation, първоначално откриха ефикасността на UV при инактивиране на Cryptosporidium.

Едно от най-големите предизвикателства при идентифицирането на огнища е способността за проверка на резултатите в лаборатория. Ооцитите могат да се видят при микроскопско изследване на проба от изпражнения, но могат да бъдат объркани с други обекти или артефакти, подобни на външен вид.

За крайния потребител на питейна вода, за която се смята, че е заразена с Cryptosporidium, най-безопасният вариант е да преварява цялата вода, използвана за пиене. Случаите на криптоспоридиоза могат да имат различен произход. Подобно на много фекално-орални патогени, той може да се предава и чрез замърсена храна или лоша хигиена. Тестването на водата, както и епидемиологичното изследване са необходими за определяне на източниците на конкретни инфекции. Cryptosporidium обикновено не причинява сериозно заболяване при здрави хора. Може да разболее хронично някои деца, както и възрастни, изложени и имунокомпрометирани.

В много стресови ситуации бактериите губят способността си да се култивират върху изкуствена среда, като въпреки това остават жизнеспособни: запазват клетъчната си структура и на по-късна дата могат да подновят процеса на делене и размножаване.

Това новооткрито физиологично състояние на бактериалните клетки сега се нарича „жизнеспособно, но некултивирано“ състояние (VBNC).

Не е известно как точно функционира състоянието VBNC. Това може да варира от една бактерия до друга. Голям брой фактори на околната среда, които действат като стресори за клетките – липса на хранителни вещества, температура, осмотично налягане, наличие на биоциди, липса на кислород, стойност на рН, радиация – могат да предизвикат VBNC състояние. Сега е доказано, че много бактерии, включително патогенни като Pseudomonas aeruginosa и Legionella pneumophila, влизат в VBNC състояние и по този начин до известна степен избягват ефектите от негостоприемните условия на околната среда.

Състоянието на VBNC представлява важно убежище за патогени в околната среда. Клетките са морфологично по-малки и скоростта на метаболизма им е много ниска. Усвояването на хранителни вещества, скоростта на дишане и синтезът на макромолекули са драстично забавени. Бактериите могат да останат в състояние VBNC за една година.

Когато отново възникнат подходящи условия, какъвто е случаят при поглъщане на бактериите, бактериите могат да се възпроизвеждат отново, т.е. те могат да бъдат култивирани и могат да бъдат инфекциозни. Състоянието на VBNC вероятно е стратегия за оцеляване, тъй като по-ниската скорост на метаболизма прави клетките значително по-малко податливи на външни влияния като ефектите на токсични вещества.

Капацитетът на VBNC клетките да се придържат към повърхности изглежда варира от вид на вид. Въпреки това, скорошни проучвания показват, че както Legionella pneumophila, така и Pseudomonas aeruginosa в биофилми съществуват в състояние VBNC до известна степен.

Повишена разтворимост на медта обикновено се наблюдава в нови инсталации за питейна вода, направени от чиста мед. В зависимост от качеството на водата, тя може да продължи няколко седмици до месеци след пускане в експлоатация. Излагането на повече от два милиграма мед на литър за няколко седмици до няколко месеца може да бъде вредно за здравето на новородените и кърмачетата. Няма риск за деца и възрастни, но питейна вода с повече от три милиграма мед на литър често се отхвърля поради вкусови причини. Ако съдържанието е повече от три милиграма мед на литър, в краткосрочен план могат да се очакват стомашни и чревни оплаквания. (Винаги посочвайте като mg/l).

От декември 2013 г. в Германия е в сила максимална гранична стойност от 0,010 mg/l олово в питейната вода. По правило тази стойност не може да бъде постигната от питейна вода, протичаща през оловни тръби. В комбинация с други метални материали дори по-малки участъци от оловни тръби могат да доведат до високо съдържание на олово във водата. Следователно, когато се подменят оловни тръби, трябва да се гарантира, че те са сменени изцяло. Въпреки това, ако все още има оловни тръби, те трябва да бъдат заменени възможно най-скоро. Спирателните кранове и битовите водомери, направени от медни сплави, също могат лесно да доведат до повишени концентрации на олово. Цинковият слой върху горещо поцинкованите стоманени тръби е замърсен с олово по време на производството. Това може да доведе до замърсяване на питейната вода с олово, дори ако самата инсталация за питейна вода не съдържа оловни тръби.

За разлика от Европа, в САЩ не е разрешено наличието на олово в сплавите.